Почти всички от обвиненията в плагиатство срещу Дан Браун са по повод на най- известната му книга до момента “ Шифърът на Леонардо”, която е втората по ред от поредицата за Робърт Лангдън. Романът е публикуван през 2003г. от издателска къща «Рандъм хауз» . До 2006г е издаден в тираж от 60 млн копия и е преведен на 44 езика.

“ Шифърът на Леонардо” срещу “Дъщерята на Господ”.

Американския писател Луиз Пърдю завежда дело за плагиатство срещу Дан Браун пред съд в Ню Йорк. Обвинението е за заимствеани идеи от публикуваната през 2000г книга на Пърдю “Дъщерята на Госпо” и “Наследството на Да Винчи” от 1983г. “Дъщерята на Господ” е за момиче на име София живяла през IVв. и била месия, което е основната сюжетна линия и на “Шифърът на Леонардо”. Претенциите на Пърдю са за спиране на разпространението на романа “Шифърът на Леонардо” и за спиране на снимането на филма по него. Ищецът също настоява за 150млн. долара обезщетение за нанесени вреди. През 2005г. Окръжният съд на Ню Йорк излиза с решение в полза на Браун с основанието, че исковете са на основата на идеи, които не могат да бъдат защитени, освен това средния читател не би сметнал, че двата романа се припокриват.

„ Шифърът на Леонардо” срещу "Светата кръв и Свещеният Граал"

През април 2006г. Дан Браун и издателска къща “Рандъм хауз” са изправени пред Лондонския кралски съд по иск за палгиатство. Ищци са Майкъл Бейджънт и Ричард Лий, които са двама от тримата съавтори на книгата “Светата кръв и Свещеният Грaал” издадена през 1982г от същото издателство. Обвиненията са по повод на това, че Браун е копирал идеята за брака между Христос и Мария Магдалена и раждането на детето им.

Защитата се позовава на това, че един творец трябва да използва свободно историческите трудове, които са част от културата на обществото и Майкъл Бейджънт и Ричард Лий са едни от многото автори пишещи на подобна тематика.

След задълбочено прочучване на двата романа съдът се произнася в полза на Браун и издателство “Рандъм хауз” аргументирайки се, че американецът се е позовал на части от предишната книга, но това не е в основата на сюжета му и не може да бъде определено като плагиатство. Друго основание на съда е, че според авторското право идеите не се защитават. След решението на съда, ищците трябва да понесат 85% от разходите по делото или около 6 млн долара.

Според критици фактът, че двете книги са издадени от една и съща издателска къща подсказва, че всъщност делото е иницирано от самото издателство за да се повиши интереса към книгите и да се увеличат продажбите. От “Рандъм хауз” категорично отхвърлят подобно твърдение, но по време на делото и в следствие на големия публичен интерес прожаджите и на двете книги са нараснали значително.

Дело за заглавието „Шифърът на Леонардо”

Руския учен Михайл Аникин има претенциите, че словосъчетанието, използвано като заглавие на романа “Шифърът на Леонардо” (The Da Vinci Code) е измислено от него. Според трудовете на Аникин портретът на Мона Лиза е картина-алегория, състояща се от два различни образа- този на Христос и на Богородица. Руснакът твърди, че е изложил тази своя теза пред американските си колеги през 1998г. и за улеснение заменил думата “загадка” с “код”. Аникин разрешил откреитието му да бъде включено в книга, но с изришното условие да бъде опоменато името му, което не е направено.

През 2000г. е издадена книгата на руския учен със заглавие “Леонардо да Винчи или Богословие в цветове”, която е посветена на изследванията му свързани с Мона Лиза, което е шест години преди отпечатването на романа на Дан Браун.

Следваща информация по повод на делото липсва.